Нашето черно евангелие

Ние сме утайката на обществото
ние сме изметта,
за която всеки говори с погнуса,
която всеки вини и проклина.

Ние не сме живи за вас,
без чувства, без надежда,
с мъка скитаме в границите,
определени ни от обществото.

Такива сме, да,
но без стах от вас и Него живеем,
една мисъл житейска споделяме,
наша пътеводна светлина:

Студено пиво и яко жица
по правия път към ада,
пък нека душите ни
в жарки огньове се мъчат!