четвъртък, 1 юли 2010 г.














Полъх

[..] А ти какво правиш?

Лежа мързеливо на пустия плаж.
Усещам всяка песъчинка, успяла
да се заплете в къдриците ми.

Попивам колкото се може
от жаркото юлско слънце.

Изпълвам ноздри с аромата
на солта и водорасли.

И мечтая,
с поглед,
вперен в необятния хоризонт.

Там където морето и небето
се сливат в едно,
стават едно.

сряда, 5 май 2010 г.












Недефинирано.
(по смисъл и по жанр)

- [Ти дойде?]
- Не те чувам,
свали ми слушалките.-
каза той,
обгръщайки нежната и налия
със загрубелите от работа ръце.
- Та, ти дойде.
- Имах ли друга възможност?
- Да, но в нея щях да ти се разсърдя.-
отговори тя, сплитайки нежни ръце
около широката му гръд.

Телата се бавно докоснаха.
Изумруд впи поглед в смарагд.
И неотложна усмивка последва.
Вятър косите като в буря развя.

- Защо се забави толкова време?
- Не съм се забавил, просто сега те видях.
- А тогава къде се скиташе толкова време?
- Изучавах нощния град.
- И как ти се стори всичко това?
- От всичко най-ми хареса твоята нощна врата.

И пак поглед втренчен, зелен,
и пак усмивка, приветлива като любовта.
Устните жадни не можеха да устоят
и впиха се нежно във върховната любовна игра.

Нежна балада се понесе над града.
И блокът олющен, панелено сив,
стоящ до момента като прост монумент на града,
за миг заблестя.

понеделник, 22 март 2010 г.














Момент на нежност

Часовникът бавно на стената си тиката
и часът учебен се движи мудно, бавно.
Професотър навъсен
обяснява скучно теория поредна,
и аз, уж залисан, се правя, че го слушам.
Но реалността е крива,
и аз не съм в часа, за да се уча.
Моят аз се рее в небесата,
улисан в момчешките ми мечти.
....
Седя си аз послушно на чина,
а гледам само нея
като пустинно цвете във дъжда.
И в момент на нежност, изведнъж,
тя протяга ръка към мен
и аз покорно, като роб, откликвам.
Да, признавам си, вклюбен съм във нея
и искрите помежду ни са проста неизбежност.










Сократ

Тълпата гледаше зловещо
със тъпо изражение на погнуса,
без чувства и без мисъл
тя съдеше наред,
с едно първично чувство на расизъм.

За тълпатa чувствата не съществуват,
проява били на слабата
човешка
раса,
без любов, състрадание или доброта.
Тоз проблем лесно се решава -
със един палач и гилотината.
...
От тълпата се изкряска:
Хей ти, хайде, подписвай бързо
та да се свършва.
тука място за слабаци няма,
личностите не се признават вече.

А той, влюбеният интелектуалец,
от своето място на осъжденец,
с крива някаква усмивка на лицето
тръгна бавно през тълпата гневна,
ухилен, че щели да го бесят.

неделя, 21 март 2010 г.
































Мечта

Мечтая за стая сумрачна
без часовник и без врата,
а по стъклото таванско
барабанчи своята песен дъжда.

В тази стая неосветена
хладта се тихо промъква,
а китара тихо изсвирва
последният тон нетишина.

И аз бях там, със звука на дъжда
горещото си тяло до твоето притиснал,
окъпан в страстта ни първична
на заслания с рози метал.

И аз бях там,
но ти не помниш, нали
затова и споменът е мечта,
мечта за любовта..

вторник, 28 юли 2009 г.













Момиче и момче

Ти и аз -
две недорузомения,
две несподелени души.
Ние сме две съмнения
двама странника,
двама отритнати творци.
Ти се взираш в мен,
аз очарователно ти отговарям,
а си оставаме пак две,
по две затворени очи.

Tangerine Dream - Beach Scene



С ухание на море, под звуците на Tangerine Dream
и плажни ивици от целия свят =)