Полъх

[..] А ти какво правиш?

Лежа мързеливо на пустия плаж.
Усещам всяка песъчинка, успяла
да се заплете в къдриците ми.

Попивам колкото се може
от жаркото юлско слънце.

Изпълвам ноздри с аромата
на солта и водорасли.

И мечтая,
с поглед,
вперен в необятния хоризонт.

Там където морето и небето
се сливат в едно,
стават едно.

Недефинирано.

(по смисъл и по жанр)

- [Ти дойде?]

- Не те чувам,

свали ми слушалките.-

каза той,

обгръщайки нежната и налия

със загрубелите от работа ръце.

- Та, ти дойде.

- Имах ли друга възможност?

- Да, но в нея щях да ти се разсърдя.-

отговори тя, сплитайки нежни ръце

около широката му гръд.

Телата се бавно докоснаха.

Изумруд впи поглед в смарагд.

И неотложна усмивка последва.

Вятър косите като в буря развя.

- Защо се забави толкова време?

- Не съм се забавил, просто сега те видях.

- А тогава къде се скиташе толкова време?

- Изучавах нощния град.

- И как ти се стори всичко това?

- От всичко най-ми хареса твоята нощна врата.

И пак поглед втренчен, зелен,

и пак усмивка, приветлива като любовта.

Устните жадни не можеха да устоят

и впиха се нежно във върховната любовна игра.

Нежна балада се понесе над града.

И блокът олющен, панелено сив,

стоящ до момента като прост монумент на града,

за миг заблестя.

Момент на нежност

Часовникът бавно на стената си тиката

и часът учебен се движи мудно, бавно.

Професотър навъсен

обяснява скучно теория поредна,

и аз, уж залисан, се правя, че го слушам.

Но реалността е крива,

и аз не съм в часа, за да се уча.

Моят аз се рее в небесата,

улисан в момчешките ми мечти.

....

Седя си аз послушно на чина,

а гледам само нея

като пустинно цвете във дъжда.

И в момент на нежност, изведнъж,

тя протяга ръка към мен

и аз покорно, като роб, откликвам.

Да, признавам си, вклюбен съм във нея

и искрите помежду ни са проста неизбежност.

Сократ

Тълпата гледаше зловещо

със тъпо изражение на погнуса,

без чувства и без мисъл

тя съдеше наред,

с едно първично чувство на расизъм.

За тълпатa чувствата не съществуват,

проява били на слабата

човешка

раса,

без любов, състрадание или доброта.

Тоз проблем лесно се решава -

със един палач и гилотината.

...

От тълпата се изкряска:

Хей ти, хайде, подписвай бързо

та да се свършва.

тука място за слабаци няма,

личностите не се признават вече.

А той, влюбеният интелектуалец,

от своето място на осъжденец,

с крива някаква усмивка на лицето

тръгна бавно през тълпата гневна,

ухилен, че щели да го бесят.

Мечта

Мечтая за стая сумрачна

без часовник и без врата,

а по стъклото таванско

барабанчи своята песен дъжда.

В тази стая неосветена

хладта се тихо промъква,

а китара тихо изсвирва

последният тон нетишина.

И аз бях там, със звука на дъжда

горещото си тяло до твоето притиснал,

окъпан в страстта ни първична

на заслания с рози метал.

И аз бях там,

но ти не помниш, нали

затова и споменът е мечта,

мечта за любовта..

Момиче и момче

Ти и аз -

две недорузомения,

две несподелени души.

Ние сме две съмнения

двама странника,

двама отритнати творци.

Ти се взираш в мен,

аз очарователно ти отговарям,

а си оставаме пак две,

по две затворени очи.

Tangerine Dream - Beach Scene

С ухание на море, под звуците на Tangerine Dream
и плажни ивици от целия свят =)