Мечта

Мечтая за стая сумрачна

без часовник и без врата,

а по стъклото таванско

барабанчи своята песен дъжда.

В тази стая неосветена

хладта се тихо промъква,

а китара тихо изсвирва

последният тон нетишина.

И аз бях там, със звука на дъжда

горещото си тяло до твоето притиснал,

окъпан в страстта ни първична

на заслания с рози метал.

И аз бях там,

но ти не помниш, нали

затова и споменът е мечта,

мечта за любовта..