Момент на нежност

Часовникът бавно на стената си тиката

и часът учебен се движи мудно, бавно.

Професотър навъсен

обяснява скучно теория поредна,

и аз, уж залисан, се правя, че го слушам.

Но реалността е крива,

и аз не съм в часа, за да се уча.

Моят аз се рее в небесата,

улисан в момчешките ми мечти.

....

Седя си аз послушно на чина,

а гледам само нея

като пустинно цвете във дъжда.

И в момент на нежност, изведнъж,

тя протяга ръка към мен

и аз покорно, като роб, откликвам.

Да, признавам си, вклюбен съм във нея

и искрите помежду ни са проста неизбежност.