Сократ

Тълпата гледаше зловещо

със тъпо изражение на погнуса,

без чувства и без мисъл

тя съдеше наред,

с едно първично чувство на расизъм.

За тълпатa чувствата не съществуват,

проява били на слабата

човешка

раса,

без любов, състрадание или доброта.

Тоз проблем лесно се решава -

със един палач и гилотината.

...

От тълпата се изкряска:

Хей ти, хайде, подписвай бързо

та да се свършва.

тука място за слабаци няма,

личностите не се признават вече.

А той, влюбеният интелектуалец,

от своето място на осъжденец,

с крива някаква усмивка на лицето

тръгна бавно през тълпата гневна,

ухилен, че щели да го бесят.