Момент на нежност

Часовникът бавно на стената си тиката

и часът учебен се движи мудно, бавно.

Професотър навъсен

обяснява скучно теория поредна,

и аз, уж залисан, се правя, че го слушам.

Но реалността е крива,

и аз не съм в часа, за да се уча.

Моят аз се рее в небесата,

улисан в момчешките ми мечти.

....

Седя си аз послушно на чина,

а гледам само нея

като пустинно цвете във дъжда.

И в момент на нежност, изведнъж,

тя протяга ръка към мен

и аз покорно, като роб, откликвам.

Да, признавам си, вклюбен съм във нея

и искрите помежду ни са проста неизбежност.

Сократ

Тълпата гледаше зловещо

със тъпо изражение на погнуса,

без чувства и без мисъл

тя съдеше наред,

с едно първично чувство на расизъм.

За тълпатa чувствата не съществуват,

проява били на слабата

човешка

раса,

без любов, състрадание или доброта.

Тоз проблем лесно се решава -

със един палач и гилотината.

...

От тълпата се изкряска:

Хей ти, хайде, подписвай бързо

та да се свършва.

тука място за слабаци няма,

личностите не се признават вече.

А той, влюбеният интелектуалец,

от своето място на осъжденец,

с крива някаква усмивка на лицето

тръгна бавно през тълпата гневна,

ухилен, че щели да го бесят.

Мечта

Мечтая за стая сумрачна

без часовник и без врата,

а по стъклото таванско

барабанчи своята песен дъжда.

В тази стая неосветена

хладта се тихо промъква,

а китара тихо изсвирва

последният тон нетишина.

И аз бях там, със звука на дъжда

горещото си тяло до твоето притиснал,

окъпан в страстта ни първична

на заслания с рози метал.

И аз бях там,

но ти не помниш, нали

затова и споменът е мечта,

мечта за любовта..